четвъртък, 12 януари 2012 г.

Победителките в играта на Аз съм усмихната, успешна, удивителна и Papa J!

Eто и имената и наградите на трите късметлийки, в играта на Аз съм усмихната, успешна, удивителна! Ти кой беше?! и http://papa-jewelry.com/ :

Димана Тодорова спечели:

Нора Павлова спечели:


Краси Георгиева спечели:


ЧЕСТИТО!

Отделно искам да благодаря на нашите спонсори от: http://papa-jewelry.com за осигурените награди и на всички, които се включихте в играта! Благодарим ви за проявеният интерес!

п.с. С печелившите ще се свържа чрез ФБ, но тъй като на 2 от вас е забранено изпращането на лични съобщения от "не-приятели", ще ви помоля да приемете поканата ми за приятелство от името на Теодора Иванова(моя милост).

неделя, 8 януари 2012 г.

Нови правила за профилна снимка на групата!

Идеята за профилните снимки е може би тази, с която най - много се гордея по отношение на групата. Защото всяка от вас може и е успешна и удивителна, не по - малко от някоя актриса или певица. Но не всички мечтаем и можем да сме под блясъка на прожекторите. Ето защо исках да дам шанса на всички момичета, които вярват в себе си и качествата си да ни красат групата.
Какво се получава обаче. Получавам снимки, които са под всякаква критика. Такива, които са копия на вече качени снимки. С размазано и много лошо качество. С правописни грешки в името. С надпис "Аз съм усмихната"...а усмивка липсва.
Да, всеки има правото да ни краси но и всички останали последователи имат правото да получават най - доброто.
Нали сме усмихнати, успешни, удивителни?! Нека го докажем тогава.
Държа да подчертая, че всички, изпратили снимките си до 7.01.12 г. се оценяват по старите правила.
Всички новопостъпили снимки за участие от днес нататък(8.01.12 г.) се оценяват по следните правила:

1. Снимката трябва да е оригинална и различна. Всякакви опити да се копират някои от предишните участнички ще бъдат дисквалифицирани. Групата ни е за удивителни същества. Не за клонинги.

2. Името на групата не трябва да е добавяно допълнително към снимката по какъвто и да е начин с програма за обработка на снимки.

3. УСМИВКА! Снимки без усмивки, не се приемат, освен ако не са много арт, както имахме една такава с обувката на висок ток! :)

4. Качеството на снимката трябва да е добро. Името на групата да се чете и да е правилно написана! Не 'яжте' запетаи!

5. Полуголите снимки можете да запазите за архива си. Все пак в групата влизат и лица под 18 години.

6. Колажи с изрязани букви от вестник или само лист с текст, не се приемат. Това е инициатива за ЛИЦЕ на групата! ;)

7. Снимки, направени на монитора на компютъра ви с ваши стари снимки и залепени бележки по тях, няма да се приемат. Снимката трябва да е направена специално за групата.

8. Бъдете оригинални. Снимайте се извън рамките на дома ви. Или заедно с приятелка. Направете снимка със "сценарий". Маскирайте се като дама от 60-те години на миналият век...или каквото и да е. Снимайте майките си. Те не са ли достатъчно успешни, за това, че са ви отгледали?! :)

9. Снимки, отговарящи на условията, можете да изпратите на мейла на групaта: usmihnata_uspeshna_udivitelna@abv.bg

10. Само снимки, отговарящи на условията ще бъдат качени!

Съжалявам, ако на някой правилата му се виждат сурови. Но са изпълними. И много от момичета са го доказвали, още преди те да бъдат въведени!
Приемете ги като предизвикателство. Амбицирайте се! Бъдете малко самокритични. Дайте най - доброто от себе си. Докажете колко сте удивителни!
И не забравяйте, групата и последователите й заслужават възможно най - доброто! Опитайте се да им го предложите!


Целувки!
снимка: Модел: Стела Аргирова, а фотографът е Михаела Христова

вторник, 3 януари 2012 г.

Често задавани въпроси

Реших да отговоря на най - често задаваните въпроси, които получавам.

1. Как да се свържа с администратор?
Чрез мейла на групата: usmihnata_uspeshna_udivitelna@abv.bg

2. Колко администратора има групата?
Един. Моя милост. :)

3. Търсите ли администратори?
Отговорът е не.

4. Разменяте ли реклами с други групи?
Не. Това е политиката на групата. Вярвам, че всяка група трябва да бъде харесвана, защото има какво да предложи на своите читатели и посетители, а не защото е постоянно натрапвана по всевъзможни начини.

5. Ако участвам в някакъв конкурс, ще ми помогнете ли да го спечеля?
Ако не става въпрос за конкурс, който би прославил цяла България, отговорът е не. Защото всеки участва във всевъзможни игри и конкурси. Ако пусна линк за подкрепа на някой в даден конкурс, трябва да направя същото и за всички останали, участващи в различни конкурси. А следствето от подобно нещо, би било, че стената на групата би заприличала на вестник с обяви. На кой би му било приятно да посещава такава страница? Не и на мен.

6. Какъв е недостатъкът на групата?
Аз лично виждам два такива. Когато съм заета, болна, имам нужда от офлайн-ден, активността в групата пада до нулата. Въпреки това, смятам, че фактът, че администратор е само един единствен човек, помага за нейната идентичност. Вторият недостатък...дори, не бих го нарекла така, но! Много от групите имат предимството да се развиват по - бързо, защото са насочени и към двата пола, докато "Аз съм усмихната, успешна, удивителна! Ти кой беше?!" има за целева група само женската част от аудиторията във Фейсбук.

7. Kaкво е предимството ви пред другите групи?
Фактът, че не взаимствам и не плагиатствам от другите. Не следя други групи, а основната причина е, че не искам да се повлиявам от това какво те правят умишлено или несъзнателно. Разбира се, понякога виждам какво има на общата ми стена, но не следя другите. Смея да твърдя, че нашата група е една от най - положителните и добронамерени групи, в която човек може да загърби за миг сивото ежедневие и да се потопи в една приятна, разведряваща атмосфера, където свободно можеш да изразиш мнението си, без да бъдеш нападнат или осмиван. Където цари една приятна, приятелска обстановка, в която всеки е еднакво важен и значим.

8. Мога ли да помогна за развитието на страницата?
Разбира се. Ако имаш свои авторски мисли или си намерил интересни цитати, ако искаш да помогнеш с обогатяването на фотоалбумите ни, или да ни красиш като "снимка на профила", изпращай материалите на мейла ни.

9. Как рекламирате и разпространявате групата си?
Никак. Вярвам, че най -добрата реклама е от "стена на стена". Когато споделяте бележките, снимките, статусите по стените си, приятелите ви ги виждат! А това е най - хубавата и качествена реклама, защото знам, че някой се е присъединил към групата, защото наистина му харесва и му е интересно, а не защото постоянно я напрапвам по различни начини.

10. Продава ли се групата?
Досега съм получавала над 20 предложения. Да, броила съм ги. :D Нито едно от тях не е такова, на което да не мога да откажа. Към днешна дата страницата не се продава. Вложила съм твърде много време, любов, всеотдайност и енергия, за да се откажа от нея просто така.

Това беше от мен, засега! Мисля, че не съм пропуснала някой важен въпрос, но ако все пак има такъв, чувствайте се свободни да го зададете! :)
Целувки!

четвъртък, 14 юли 2011 г.

Честит Рожден Ден!


Имаме рожден ден. И аз, и вие, и групата! Нашият си празник!
Просто исках да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ на всички, които сбъдвате мечти!
Никога не съм вярвала, че ще мине цяла година, а групата ще е не само още по - обичана и харесвана, но и толкова посещавана. Почти 65 000 души повярваха в мен и идеята зад групата през тази една година! Това сте вие, които отделяте от времето и усмивките си, за да сте част от всичко това. Правите невъзможното - възможно(толкова много жени на едно място без кавги, караници, дразги). Заедно сме непобедими. Заедно щастието е двойно, а проблемите наполовина. С вас денят започва и свършва с усмивка!
Съединението прави силата, а ние сме по - силни от всякога! Всяка една от вас и всеки от мъжете-талисмани в групата допринася за настроението и емоцията. С вас думата скука може да бъде зачеркната от речника. С вас е шумно, щуро и забавно. С вас е весело. С вас е щастие!
Пожелавам на групата още и още усмивки, много будни и умни последователи, които да провокират с мисъл и чувство за хумор. Много позитивни мигове и много сбъднати желания! Много споделено щастие!
Благодаря ви, че ви има! БЛАГОДАРЯ ВИ, че сте част от УСМИХНАТА, УСПЕШНА, УДИВИТЕЛНА!
А аз обещавам още повече усмивки, още повече удивителни бележки и още по - успешни проекти през следващите 12 месеца! Защото го заслужавате! Защото сте най - добрите!

БЛАГОДАРЯ ВИ!
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

събота, 21 май 2011 г.

Коя бях, съм и ще бъда...и кой беше той

Преди да разкажа каквото и да било, дължа да отбележа и дебело да подчертая, че това са моята история, моята истина, моята гледна точка. Моите преживявания, моите чувства, такива, каквито ги усетих, такива, каквито ги изживях. Според моят мироглед, перспектива, усещане за света. Според моето сърце, разум, душа. Не твърдя, че съм права. Не твърдя, че това е абсолютна, чиста, безпристрастна, неподправена истина. Но това съм аз.
Ако очаквате да прочете една сърцеразбиваща, многострадална история...ще ви разочаровам. Няма да навлизам в детайли от личният живот...и неговият личен живот.
До тук с уточненията.
Преди да го срещна бях щастлива, самоуверена, със завидно самочувствие. Не, че винаги съм имала пълното му покритие, но знаех какво искам и се стремях към него. Винаги искам още. Както от околните, така и от себе си. Трудно се задоволявам с каквото и да е. Човек с претенции и собствено мнение. Никога, никога, потретвам НИКОГА не бях поставяла друг на първо място. Аз бях най - важна. Както семейството и приятелите ми.
Бях целеустремена, уверена, имах своите малки и големи успехи. Хората често имаха грешно мнение и представа за мен. Обичах да им показвам, че не са прави. Че грешат. Че самочувствието и желанията ми, не са плод на въображението ми, а са неща, за които воювам всеки ден, всяка минута. Обичах себе си. Доста.
Срещнах него. И се влюбих. Обичах го така, както не съм обичала дори себе си. Изведнъж света ми се въртеше около това какво иска той, кога на него му е удобно, как на него ще му е най - добре. Свят с изместен център. Той стана света ми. Караше ме да се чувствам така, както никога преди. Твърдеше, че ме обича. Но колкото повече давах от себе си, на него му се виждаше още по - недостатъчно. В един момент имах своят живот, а в следващия не можех да си представя да дишам без него. Превърнах се във негов спътник. Следвах го. Когато той има време, когато той има желание, където той иска. Забравих себе си. Тотално.
Той ставаше все по - студен, а аз все по - отчаяна. Колкото повече ми отказваше, толкова по - настоятелна ставах. И двамата направихме грешки. Къде големи, къде малки. Грешки. Няма кантар за тях, няма мерна единица. Просто грешки...човешки.
Разделихме се. Повярвайте ми, толкова ниско никога не съм падала. Молех се за любовта му, така както грешник се моли на смъртен одър за спасението на душата си. Не виждах живот за мен без него. Не исках да го видя. Извинявах се, за всичко възможно. Нямаше кой да ме чуе...
Не разбирах, как човекът, който до вчера твърдеше, че ме обича, днес може да бъде толкова студен.Не проумявах, защо се промени така.
Започнах да се обвинявам. Може би, ако не бях казала така, сега щеше да е друго. Може би, ако бях постъпила по друг начин, щеше да е различно. Търсех вината в себе си. Какво не направих, какво не му дадох. Той не искаше и да чуе...
Дори когато разбирах за новите жени в живота му тайно се надявах, че ще види, че аз съм различна, че те не са като мен. че те никога няма да му дадат това, което аз му дадох...сърцето ми!
Живота около мен течеше, но аз отказвах да го живея. Бях твърде заета да го оплаквам, да си изплаквам очите и да събирам и разхвърлям парчетата от сърцето си след него...стига само да ми дадеше надежда. А той ми даваше, разбира се. Периодично напомняше за себе си, така че съвсем да не мога да го забравя.
До мен бяха приятелите ми. Същите онези, които пренебрегвах, докато бях с него. Защото той беше НАЙ - важен. Не ме оставиха нито за миг. Изтърпяха моите дълги месеци на ревове, депресии и въпроси без отговор. Какво мога да направя?! Направих ли всичко по силите си?
Как от човека, който ми звънеше в два през нощта, се превърна в човекът, който ме отбягва?
И къде е човекът, който искаше да прекарва всяка секунда с мен, щом след това никога нямаше време...
Как от приоритет станах, един от резервните варианти за убиване на времето?
Въпроси, въпроси, които толкова ме измъчваха. Самоизяждах се отвътре, разпадах се на съставните си части.
Защо твърдеше, че ще е винаги до мен, а в най - трудните моменти ме остави?
Борих се отчаяно за любовта му. На него не му пукаше.
Всички ми повтаряха, че с времето ще стане по - лесно. Не ставаше.
Всички ми казваха, че всичко се връща и че на него ще му се върне. Не му се връщаше.
Всички ми казваха, че когато спре да ми пука за него, той ще ме потърси. Не го правеше.
Не разбирах, защо ми обещаваха неща, които не се случваха. Също като него...Защо ми обещаваше, когато не е смятал никога да удържи на думата си?!
Бях се превърнала в това, което най - ненавиждах у хората...безсилно, ревливо, депресирано, отчаяно същество, нямащо желание за живота. Похабявайки го в сълзи, вместо да го живее пълноценно.
Трябваше да си спомня коя съм. Защото не помнех. Той беше всичко.
Другите казваха, че съм прекрасна. Тогава защо той не го виждаше? Другите ми казваха, че явно любовта и търпението ми към него са безгранични. Тогава защо той оставаше сляп за тях?
Някъде там, в най - черните месеци от моят живот, на 14 юли 2010 година се роди "Аз съм усмихната, успешна, удивителна! Ти кой беше?!"
Това беше моята лична терапия. Имах болезнена нужда от тази група. Имах нужда ежедневно, ежеминутно дори да си напомням, че аз съм си самодостатъчна, че живях живот преди него, значи ще мога и след него. "УУУ" беше моята мотивация, моят стимул, моята надъхвация, моят собствен ритник отзад, за да се опомня...
Един ден бях добре, на следващият отново на дъното. Дните минаваха, а аз все по - рядко се улавях, че мисля за него. Сълзите ми пресъхнаха. Някой някога ми беше казал, че има определен брой сълзи, които можем да изплачем по някого. Сигурно си бях достигнала лимита. Нямах сълзи. Влизах в групата не за вдъхване на кураж, а защото се беше превърнало в хоби.
Времето не намали болката. Аз го направих. Защото с времето осъзнах какъв човек е той, каква съм аз. Разбрах, че сме различни. Че не сме един за друг. Времето ми даде шанса да разбера кой си струва и кой не. Кой има и заслужава място в живота ми, и кой е аут.
Всичко се върна. Не го казвам със задоволство...Винаги, единственото, което съм искала е било той да е щастлив. Не се случи. Нито с мен, нито с друга. Той не е щастлив.
Дали ме потърси...Потърси ме, и още как. След 9 месеца той поиска да сме отново заедно. Аз знам, че не е от любов. Знам, че не ме обича. Знам, че не е искрен. Има нужда от вниманието ми. И е готов на всичко, за да го получи. Но аз нямам ни най - малко намерение да му го дам.
Днес аз съм щастлива. Той не е.
Аз съм необвързана, но това не ми е проблем. Чувствам се цяла. Неговите връзки продължават седмица, две.
Обградена съм с хора, които ме ценят и обичат такава, каквато съм. Той получва похвали, за това което претендира, че е. Но не е.
Днес имам една от най - успешните(колкото и нескромно да звучи) групи във Фейсбук. Днес имам вас! Над 52 000 души за 10 месеца.
Днес съм усмихната, успяла да го преживея и успяваща в други поприща, вместо да се моля за нечия любов. Днес съм повече от удивителна. Той ме направи такава.
Той ме научи да бъда силна, когато го нямаше никога до мен, когато имах нужда.
Той ми показа, че след дъното има само напред и нагоре.
Той ме постави в ситуции, където ясно се отличаха истинските хора около мен, а той не е сред тях.
Той ме научи да съм си самодостатъчна, с отсъствието си. Вечното му отсъствие.
Той принудително ме накара да си спомня коя бях...и каква искам отново да бъда...
Днес грабя от живота. Защото твърде дълго си позволих да страдам. Днес се усмихвам. Но не на сила. Идва ми отвътре. Сълзите отдавна съм ги отписала. Днес света ми се върти около стойностните и истински хора, които се доказаха за пореден път. Днес дишам, живея. Днес обичам отново. СЕБЕ СИ!

АЗ съм усмихната, успешна, удивителна! Ти кой беше?!